Деца със СОП

Национален план на МОМН за интегриране на деца със СОП

Децата със специфични обучителни трудности са много и мястото им е в общообразователното училище. Децата с този модел възприятия (като дислексия, дисграфия, аутизъм, хиперактивност, дефицит на вниманието) не се отличават интелектуално от останалите и не трябва да бъдат третирани като непълноценни, увредени или болни. Българското образоване трябва да разработи и прилага модели за работа с тези деца.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

      Понятието специални образователни потребности (СОП) е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката.  

СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:

• Сензорни увреждания (нарушено зрение или увреден слух);
• Физически увреждания;
• Умствена изостаналост;
• Езиково-говорни нарушения;
• Специфични обучителни трудности;
• Емоционални или поведенчески;
• Нарушения на общуването и комуникацията;
• Хронични заболявания, които водят до СОП;
• Множество увреждания

Нормативна уредба

         Децата, които имат специални образователни потребности, се нуждаят от специална педагогика и използват услугите на ресурсен учител, който е назначен от съответния ресурсен център. Съгласно чл. 126. (1) от закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.), учениците със специални образователни потребности не повтарят класа. Чл. 95 от същия закон постановява необходимост (но не е задължителна) да се разработва индивидуален учебен план въз основа на училищния учебен план и за децата със специални образователни потребности. Процедурата по установяване на това, дали детето е със специални образователни потребности, се описва в наредба за приобщаващото образование, приета през 2017 г. (обн. - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.; ...; изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 октомври 2020 г.) (акт. 11.11.2020 г.).

Статистика за броя на децата с обучителни затруднения в България

         Близо 17 000 са децата със СОП през 2017 г., за които се твърди, че посещават училище с ресурсно подпомагане или масова детска градина

         Към септември 2020 г., изказване на председателя на Националната асоциация на ресурсните учители уточнява, че децата и учениците със СОП в България са близо 25 000. Според него данните на Световната здравна организация са, че всяко десето дете в света е с различна степен на увреждания или със специални потребности.

 Какво представлява Дислексията? 

Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта, съответно води до различия в начина, по който информацията се обработва.

Дислексията е затруднение с лексиката, предимно при четене и писане. Проявява се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция. Около 20 % от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с дислексия виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да запомните, че проблемите, които те имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени.

Много хора, които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство.
Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове.
Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен.

Дислексията е затруднение с лексиката, предимно при четене и писане. Проявява се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция. Около 20 % от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с дислексия виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да запомните, че проблемите, които те имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени.

Много хора,които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство.
Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове.
Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен.

Симптоми на дислексия:
*Липса на говор/ детето ви не произнася никакви думи преди да навърши една година, понякога преди 1 и половина, две, дори три и повече години/
*Смесва звуковете и обърква думите
*Има неуверен говор, заeква или обърква думите
*Многократно повтарящи се ушни инфекции
*Трудности при завързване и обуване на обувките
*Трудно ориентиране за посока ляво-дясно, както определeна последователност : над ,пред, под; дясно преди ляво и т.н.
*Закъсняване при определяне на доминиращата ръка.Смяна на едната ръка с другата при писане.
*Детето избира доминираща ръка, едва след като навърши 7-8 години
*Трудно запомня римуващи се думи
*Трудности при изписване на последователността на азбуката
*Присъствие на незрял говор

Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче еднакви по смисъл грешки, например:
*Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят
*Познават писмената форма на една дума, но не могат да я произнесат на глас
*Трудности при четене на една дума, когато тя не е смислено свързана в изречение или придружена с изображение

Проблемът съществува в мозъка на детето, но това съвсем не означава, че то не e достатъчно интелигентно. Напротив, много хора, с подобни проблеми, са доста умни и талантливи.
Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето, и то често не може да се справи с работа в училище, както и с домашните си упражнения.

Детето ви може да има прекрасни заложби и огромно желание да учи, но когато се стигне до частта "четете и писане" в учебния процес, то демонстрира неопитност, непохватност, обърканост, и невъзможност да прочете правило една дума или цели изречения. Ако забележите подобни проблеми с детето ви, обърнете се към специалист, който да ви разясни за затрудненията, които изпитва детето.

Специалистът знае причините за трудностите в учебния процес. Когато научите спецификата на това страдание, тогава, вие бихте могли да помогнете качествено на детето да се пребори със затрудненията.

Повечето деца, които нямат проблемите на дислектиците, се научават да четат, като първо научат как се пишат и как звучат буквите. След това, те обединяват звуците в една дума. После, думите намират своето място в изреченията. Първоначално, всеки е изпитвал известни затруднения, но след като е научил логиката на нещата, всичко вече е изглеждало лесно и естествено.

За да бъде прочетена определена дума или текст, мозъкът трябва да извърши следните операции:
*Да се фокусира върху напечатаните букви и думи
*Да контролира движението на очите по страницата
*Да разпознае как звучат буквите
*Да разбере как звучат думите
*Да построи в представите си как изглеждат думите
*Да ги съпостави с наученото до момента
*Да ги складира в паметта и да ги запомни

Вие знаете, че определени зони от мозъка вършат тази работа.
За да прочетете нещо правилно, вие трябва да включите следните центрове за работа - центъра на зрението, на говора и на паметта. Както и в един момент е нужно да включите в действие и мрежата от нервните клетки, които да направят връзката между дадените центрове.
Ако детето има проблеми с тези центрове или пък - с връзката между тях, може да се появят проблеми.

Специалистите ще научат децата с дислексия как да се справят с проблема.Например децата с дислексия имат затруднения при разграничаване на буквите "п" и "б". Специалистът ще ги научи как да ги произнасят, свързвайки това действие с характерната позиция на устата при изричането на тези два звука.Този начин на обучение е лесен за дислектиците и те запомнят лесно позициите.

Дислектиците мразят промените, защото веднъж изградили начините си за справяне в една ситуация, новата обстановка, може да ги накара да изграждат друга система за комуникация, а това би ги объркало. Затова при смяна на обстановката те се нуждаят от малко време, за да изградят нова система за адаптиране.