Линк за още ОСНОВНИ СИМПТОМИ

Специфичните образователни потребности (СОП) са широк спектър от нарушения, които могат да засегнат развитието на детето в различни области, включително езиковата, когнитивната, социалната и емоционалната сфера. Няма едно общо определение за СОП, тъй като симптомите могат да варират в зависимост от вида на нарушението.

***Връзка със специалист***

Ето някои от най-често срещаните симптоми при деца със СОП:

• Нарушения в речта и езика:
  • Забавено развитие на речта
  • Трудности при произнасянето на думи
  • Трудности при разбирането на говора
  • Трудности при използването на граматиката и езиковите конструкции
• Нарушения в когнитивното развитие:
  • Трудности при запаметяването
  • Трудности при концентрирането
  • Трудности при планирането и организирането
• Нарушения в социалното и емоционалното развитие:
  • Трудности в общуването
  • Трудности при разбирането на емоциите на другите
  • Трудности при изразяването на емоции
  • Трудности с регулирането на емоциите
• Нарушения в поведението:
  • Хиперактивност
  • Импулсивност
  • Деструктивно поведение
  • Агресивно поведение

Симптомите на СОП могат да се проявят в различна степен и да се променят с течение на времето. Важно е да се отбележи, че не всички деца със СОП ще изпитват всички изброени симптоми.

Ако забележите, че детето ви изпитва някои от тези симптоми, е важно да се консултирате с лекар или специалист по детско развитие, за да се определи дали има СОП. Ранната диагностика и интервенция са важни за подобряване на развитието на детето и за намаляване на риска от усложнения.

Ето някои от начините, по които можете да помогнете на детето си със СОП:

• Потърсете професионална помощ. Специалистът по детско развитие ще може да диагностицира СОП и да разработи индивидуален план за лечение.
• Информирайте се за СОП. Колкото повече знаете за СОП, толкова по-добре ще можете да подкрепите детето си.
• Създайте подкрепяща среда. Осигурете на детето си спокойна и стимулираща среда, в която то да се чувства комфортно и безопасно.
• Работа с учителя на детето ви. Работете с учителя на детето ви, за да разработите план за обучение, който да отговаря на неговите индивидуални нужди.
• Подкрепа на детето ви в социалната сфера. Помогнете на детето си да развие социални умения и да се свързва с други деца.
• Бъдете търпеливи и разбиращи. Подкрепете детето си и му помогнете да се справи с предизвикателствата на СОП.

Дислексия... Как да я разпознаем?     

Има достатъчно много признаци, които могат да ни ориентират, че е възможно детето да има дислексия. Внимателното наблюдение от страна на добре информирания родител или учител може да разпознае симптомите още в ранна възраст и със специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето.

Клиничните прояви при дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.

Специфичните характеристики се отнасят към нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).

Нарушения в зрителното разпознаване

Проблемите са свързани със затруднения при категоризацията на съществени и постоянни белези на предметите и с невъзможността за повторното им разпознаване с помощта на паметта. Това се отразява на способността за различаване на сходни оптични стимули (букви, думи, изображения, реални обекти).  Децата с дислексия виждат по различен начин, възприемат обектите в цялост, многоизмерно, без да могат да отличат отделните характерни белези.

В резултат на това се наблюдават трудности в различаването на букви, близки по графично изображение (о-а; и-у; б-д; п-т; и-ш; ъ-ч др.).
о-а   и-у   б-д    п-т    и-ш   ъ-ч

Тези трудности се проявяват и със зрително-моторни дефицити, което се изразява в
несъответствия при рисуване – като големина, разположение, опростяване на обектите, както и в трудно запаметяване на правилната позиция на буквите. Характерни са още правописни грешки в къси, прости думи и затруднения при правилно разпознаване на цели думи.

Нарушения в слуховото разпознаване

Това са нарушения на способността за различаване на сходни по звучене звукове и  думи.
д-т, в-ф, к-г, б-п, боб – поп, дом – том, вея – фея

При този тип нарушения са налице затруднения в прекодирането на зрителните символи в акустични, т.е. е невъзможно свързването на думата със смисловата й страна.

Характерни са още трудности при анализа и синтеза – разграничаване на корена, объркване при представки и наставки.

Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)

Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения рефлектират върху разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.

По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:

• определяне на последователността на изписване на буквите в думите
• правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена
• логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове)
• объркване при изписването на представки и наставки

Логично е кратките думи да са по-лесни от дългите, конкретните от абстрактните, познатите от непознатите, като грешките зависят и от сричковата сложност на думите. По правило префиксите и суфиксите са значително по-трудни за осмисляне от коренната морфема.

Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор.

Общи прояви

Общите прояви на дислексия са свързани с психомоторното развитие, поведението, особеностите на емоционалното и познавателното развитие.

Разминаването между възможности и реални постижения е основен критерий при разпознаване на дислексия. Детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната, устно се изразява по-успешно, но не се справя с четенето, писането и правописа в училище. Важно е на ранен етап да се разграничат специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи адекватна програма за справяне с проблема.

Дефицитът на вниманието е характерен за по-голяма част от децата-дислексици, но не и задължителен. Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното (дефицит на селективно внимание), неспокойствие, дезорганизираност, импулсивност, свръхбъбривост. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите, както и на силно развитото им любопитство по отношение на всичко, което се случва около тях.
Известно е, че вниманието е определящо при овладяването на езиковата система и свързаните с нея умения за четене и писане. Затова много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицита на вниманието. Ако попаднат в този капан, педагозите и родителите рискуват да задълбочат проблема, като изчакват детето да порасне и поведението му да отшуми или като го натоварват с прекалено много изисквания и негативно отношение, без реално да помагат за преодоляване на конкретния проблем.

Паметови нарушения

Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч", която има линейно-последователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.

Дефицит на социални умения

Тези поведенчески нарушения засягат се уменията в три основни области:

• умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите
• приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация
• избор на приемливо поведение.

Дислексичните деца често проявяват липса на такт и деликатност. Те могат да споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят близък контакт с тези, с които искат да бъдат приятели. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.